Енциклопения на българския език

визитьор

[vizitʲɔr]
Ударение
визитьо̀р
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ви-зи-тьор
Род
мъжки
Мн. число
визитьори
Докладвай грешка в описанието

Как се пише визитьор

Думата завършва на -ьо̀р (ударение на последната сричка), характерно за заети думи от френски, означаващи професия или извършител на действие.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:visiteur
Заемка от френски 'visiteur', произлизаща от латински 'visitare' (посещавам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • митнически визитьор