вея
[ˈvɛjɐ]
вея значение:
1. (пряко) За вятър — духам, движа въздуха.
2. (земеделие) Почиствам овършано зърно от плявата, като го хвърлям във въздуха на течение или използвам машина (веялка).
3. (пряко) Развявам, движа нещо във въздуха (знаме, кърпа и под.).
- Ударение
- вѐя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ве-я
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
Примери за използване на вея
(пряко)
- Вън вее силен вятър и трупа преспи.
- Прохладен ветрец вееше откъм морето.
(земеделие)
- Селяните вееха житото на хармана.
- Трябва да се вее бобът, за да се очисти.
(пряко)
- Децата вееха малки знаменца.
- Той вееше ръка за поздрав.
Как се пише вея
Грешни изписвания: вейа
Глаголът завършва на -я в 1 л. ед.ч. Формата за 3 л. ед.ч. е вее.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣяти
Наследствена дума от праславянския корен *vějati. Сродна със санскрит vā́ti (духа) и немски wehen (вея).
Употреба
Чести словосъчетания:
- вея зърно
- вея знаме
Фразеологизми:
- вея си байрака
- вятър го вее на бял кон