Енциклопения на българския език

вехтошарски

[vɛxtoˈʃarski]

вехтошарски значение:

1. (пряко) Който се отнася до вехтошар или до неговата дейност.
2. (преносно) Който изглежда стар, занемарен, износен или безвкусен.
Ударение
вехтоша̀рски
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
вех-то-шар-ски
Род
мъжки
Мн. число
вехтошарски
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вехтошарски

(пряко)
  • В квартала имаше малък вехтошарски магазин, пълен с антики.
(преносно)
  • Той носеше палто с вехтошарски вид, въпреки че беше богато украсено.
  • Обзавеждането беше в странен вехтошарски стил.

Синоними на вехтошарски

Как се пише вехтошарски

Думата започва с 'в', а не с 'ф'. Пише се с 'о' като съединителна гласна (вехт-о-шар-ски).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:вехт
Произлиза от съществителното 'вехтошар' (човек, който събира или продава стари вещи), което е производно на старобългарското 'вехт' (стар) + наставка '-ски'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вехтошарски пазар
  • вехтошарски вид
вехтошарски : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник