Енциклопения на българския език

вестителка

[vɛsˈtitɛɫkɐ]
Ударение
вести'телка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
вес-ти-тел-ка
Род
женски
Мн. число
вестителки
Докладвай грешка в описанието

Как се пише вестителка

Думата се пише с е в корена (от вест) и с наставка -ител, характерна за лица, извършващи дейност.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣстъ
Произлиза от съществителното 'вест' (новина) + суфикс за деятел '-ител' и окончание за женски род '-ка'. Коренът е общославянски *věstь, свързан с глагола 'вем' (знам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • добра вестителка
  • небесна вестителка