Енциклопения на българския език

вест

[vɛst]

вест значение:

1. (общо) Съобщение за нещо, което се е случило наскоро; ново сведение.
2. (остаряло / поетично) Слух, мълва.
Ударение
ве'ст
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
вест
Род
женски
Мн. число
вести
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вест

(общо)
  • Получихме добра вест от болницата.
  • Лошата вест се разпространи бързо.
(остаряло / поетично)
  • Вест се носи през полята.

Как се пише вест

Грешни изписвания: везт

Думата завършва на ст. При членуване се запазва основната форма: вестта (женски род, двойно т).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣсть
От праславянското *věstь, свързано с глагола *věděti (знам). Първоначално значение: знание, сведение.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • блага вест
  • черна вест
  • давам вест
Фразеологизми:
  • ни вест, ни кост

Популярни търсения и запитвания за вест