Енциклопения на българския език

веселяк

[vɛsɛˈʎak]

веселяк значение:

1. (характеристика на личността) Човек с жизнерадостен характер, който обича да се смее, да се шегува и да забавлява другите.
Ударение
веселя̀к
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ве-се-ляк
Род
мъжки
Мн. число
веселяци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на веселяк

(характеристика на личността)
  • Той беше известен веселяк и душата на компанията.
  • Въпреки трудностите, си остана непоправим веселяк.

Антоними на веселяк

Как се пише веселяк

Грешни изписвания: веселиак
Променливо я: във формата за множествено число (веселяци) се запазва я, тъй като сричката остава под ударение.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:весел
Производна дума от корена *весел* + наставката за деятел/носител на качество *-як*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • голям веселяк
  • непоправим веселяк

Популярни търсения и запитвания за веселяк