Енциклопения на българския език

вертиго

[vɛrˈtiɡo]

вертиго значение:

1. (медицина) Специфичен вид световъртеж, при който пациентът има илюзорното усещане, че той самият или заобикалящата го среда се въртят или движат; често симптом на проблеми с вестибуларния апарат.
Ударение
вертѝго
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
вер-ти-го
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вертиго

(медицина)
  • Пациентът се оплаква от силно вертиго при рязко ставане от леглото.
  • Лечението на вертиго зависи от първопричината за състоянието.

Синоними на вертиго

Как се пише вертиго

Грешни изписвания: вердиго, вертйго, вертигу
Думата е чуждица и се пише по начин, близък до оригинала.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:vertigo
От латинското 'vertigo' (въртеж, замайване), произлизащо от глагола 'vertere' (въртя се).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • позиционно вертиго
  • хронично вертиго