Енциклопения на българския език

веранда

[vɛˈrandɐ]

веранда значение:

1. (архитектура) Открита или остъклена пристройка към къща (балкон, тераса), обикновено на приземния етаж, често с покрив.
Ударение
вера̀нда
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ве-ран-да
Род
женски
Мн. число
веранди
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на веранда

(архитектура)
  • Следобед пиехме кафе на прохладната веранда.
  • Къщата имаше широка дървена веранда, гледаща към градината.

Синоними на веранда

Как се пише веранда

Грешни изписвания: виранда, верънда
Пише се с е в първата сричка. Може да се провери в речника, тъй като е чуждица без пряка проверка в българския.

Етимология

Произход:Португалски / Санскрит
Оригинална дума:varanda
Думата навлиза в европейските езици (английски, френски) от португалското 'varanda', което вероятно произлиза от индийските езици (хинди/санскрит 'varanda' – парапет, ограда). В българския език идва чрез западноевропейско влияние.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • остъклена веранда
  • лятна веранда