венчило
[vɛnˈt͡ʃiɫo]
венчило значение:
1. (църковен ритуал) Църковен обред при встъпване в брак; венчавка, сватба.
2. (преносно) Семеен живот, съпружество (често с оттенък на тежест или съдбовност).
- Ударение
- венчи'ло
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вен-чи-ло
- Род
- среден
- Мн. число
- венчила
Примери за използване на венчило
(църковен ритуал)
- Двамата млади застанаха под венчилото с трепет и надежда.
- Тя се готвеше за венчило, шиейки сама булчинската си премяна.
(преносно)
- Тежко е това венчило, но трябва да се носи.
- Тя вече е минала през две венчила.
Синоними на венчило
Антоними на венчило
Как се пише венчило
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣньчь
Произлиза от съществителното „венец“ – символен атрибут (корона), поставян на главите на младоженците по време на църковния ритуал. В старобългарския и църковнославянския традицията по „венчаване“ дава корена на думата.
Употреба
Чести словосъчетания:
- слагам венчило
- първо венчило
- второ венчило
Фразеологизми:
- минавам под венчило
- отивам под венчило
- слагам си венчило на главата