Енциклопения на българския език

вежливост

[vɛʒˈlivost]
Ударение
вежлѝвост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
веж-ли-вост
Род
женски
Мн. число
вежливости (рядко)
Докладвай грешка в описанието

Как се пише вежливост

Думата се пише с е (от корена веж-) и завършва на -ст (наставка за абстрактни съществителни). Буквата 'ж' се проверява с думата вежда (исторически сродни) или просто се помни корена.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣжа (věža)
Произлиза от старобългарската дума вѣжа ('знаещ', 'опитен', 'сведущ'), свързана с глагола вѣдѣти (знам). Първоначалният смисъл е 'човек, който знае реда/обичаите', което се развива в 'учтив', 'възпитан'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изключителна вежливост
  • проява на вежливост
  • от вежливост
Фразеологизми:
  • по вежливост