Енциклопения на българския език

вгорча

[vgorˈt͡ʃɐ]

вгорча значение:

1. (пряко) Правя нещо да придобие горчив вкус.
2. (преносно) Правя нещо неприятно, тягостно; развалям удоволствието или радостта.
Ударение
вгорча̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
вгор-ча
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
вгорча се
Видова двойка
вгорчавам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вгорча

(пряко)
  • Ако превариш билката, ще вгорчиш чая.
  • Твърде многото хинин вгорчи сиропа.
(преносно)
  • Неговата забележка вгорчи празничното настроение.
  • Постоянните скандали вгорчиха живота им.

Как се пише вгорча

Грешни изписвания: фгорча, вгърча, вгурча
Пише се с в (не 'ф', въпреки обеззвучаването пред беззвучна съгласна). Коренът е горч- (от горчив).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:gorьkъ
Представка 'в-' (или 'въ-') + корен, свързан с прилагателното 'горчив' и съществителното 'горчивина'. Старобългарски корен, сродни с 'горя'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вгорча живота
  • вгорча радостта