Енциклопения на българския език

ваучър

[ˈvautʃɐr]

ваучър значение:

1. (финанси/търговия) Документ (ценна книга или разписка), който служи като гаранция за извършено плащане или дава право на притежателя да получи стоки или услуги на определена стойност.
2. (туризъм) Документ, издаван от туристическа агенция, потвърждаващ предплатени услуги (хотел, трансфер) за туриста.
Ударение
ва̀учър
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ва-у-чър
Род
мъжки
Мн. число
ваучери
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ваучър

(финанси/търговия)
  • Компанията раздаде ваучери за храна на служителите си.
  • Можете да заредите предплатената карта с ваучър.
(туризъм)
  • На рецепцията трябва да представите своя хотелски ваучър.

Синоними на ваучър

Как се пише ваучър

Грешни изписвания: ваучер, въучър, ваочър, ваучар
Правилната форма е с ъ (ваучър) в единствено число, но в множествено число е ваучери (с 'е'), поради потъмняване или особености на заемката, макар в съвременния език често да се допуска дублетност при изписването на ед.ч. (официално: ваучър).

Етимология

Произход:Английски
Оригинална дума:voucher
Директна заемка от английски език, навлязла широко през 90-те години на XX век в България по време на масовата приватизация.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ваучър за храна
  • подаръчен ваучър
  • инвестиционен ваучър