Енциклопения на българския език

валя

[vɐˈʎa]

валя значение:

1. (метеорология) За дъжд, сняг или градушка: падам от атмосферата към земната повърхност. (Често безличен глагол).
2. (занаятчийство) Обработвам вълнени тъкани или предмети на валявица, за да станат по-плътни и мъхести.
3. (разговорно) Търкалям, преобръщам нещо по земята (обикновено в кал или прах).
Ударение
валя̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
ва-ля
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на валя

(метеорология)
  • Цял ден валя силен дъжд.
  • Навън тихо вали сняг.
(занаятчийство)
  • Бабата валя чергите на реката, за да се стегнат.
  • Майсторите валят вълната, докато стане годна за плъсти.
(разговорно)
  • Кучето валя играчката си в калта.
  • Децата се валят в снега от радост.

Антоними на валя

Как се пише валя

Грешни изписвания: валя̀т, Въля
Думата съдържа променливо 'я'. В минало свършено време (валях) и минало несвършено време (валеше) гласната се променя според правилото за променливото 'я'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:валити
Произлиза от праславянската форма *valiti, означаваща 'търкалям', 'прекатурвам'. В българския език се развиват две основни семантични линии: едната, свързана с падането на валежи (търкаляне от небето), и другата – със специфичната обработка на вълна чрез валяне (пресоване).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • валя дъжд
  • валя сняг
  • валя вълна
Фразеологизми:
  • валят като из ведро
  • парите валят

Популярни търсения и запитвания за валя