бъхтене
[ˈbɤxtɛnɛ]
бъхтене значение:
1. (разговорно) Действие на силно удряне или биене на някого или нещо.
2. (преносно/разговорно) Извършване на тежка, изнурителна физическа работа или ходене пеша на голямо разстояние.
- Ударение
- бъ̀хтене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бъх-те-не
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- бъхтения
Примери за използване на бъхтене
(разговорно)
- Чуваше се само глухото бъхтене на килима с тупалката.
(преносно/разговорно)
- След цял ден бъхтене на нивата, едва си стоях на краката.
- Голямо бъхтене падна, докато качим багажа до хижата.
Антоними на бъхтене
Как се пише бъхтене
Етимология
Произход:Български/Славянски
Оригинална дума:бъхтя
Отглаголно съществително от 'бъхтя'. Вероятен ономатопеичен (звукоподражателен) корен, свързан с издаването на тъп звук при удряне.