Енциклопения на българския език

бърна

[ˈbɤrnɐ]

бърна значение:

1. (анатомия) Месестата част около устата на някои животни (куче, кон и др.); животинска устна.
2. (разговорно) Дебела, увиснала или грозна човешка устна (грубо, пренебрежително).
Ударение
бъ̀рна
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бър-на
Род
женски
Мн. число
бърни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бърна

(анатомия)
  • Конят разтегли бърни и изцвили тихо.
  • Кучето оголи зъби и повдигна горната си бърна.
(разговорно)
  • Свил е едни бърни, сякаш целият свят му е крив.

Синоними на бърна

Как се пише бърна

Грешни изписвания: бърнъ, барна
Думата завършва на , както повечето съществителни от женски род в единствено число.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*bъrna
Сродна с диалектното 'бърам' (говоря неясно). Има общ корен с думи, означаващи издадена част или край.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дебела бърна
  • виснала бърна
Фразеологизми:
  • облизван си бърните

Популярни търсения и запитвания за бърна