Енциклопения на българския език

бъркачка

[bɐrˈkat͡ʃkɐ]

бъркачка значение:

1. (техника) Уред, машина или приспособление за разбъркване на смеси (строителни разтвори, течности, хранителни продукти).
2. (бита) Пръчица или лъжичка (пластмасова или дървена) за разбъркване на топли напитки.
Ударение
бърка̀чка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бър-кач-ка
Род
женски
Мн. число
бъркачки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бъркачка

(техника)
  • За да подготвим бетона, използвахме електрическа бъркачка.
  • Трябва ми малка бъркачка за фрапе.
(бита)
  • Вземи си бъркачка за кафето от плота.

Синоними на бъркачка

Как се пише бъркачка

Грешни изписвания: баркачка, бъркъчка
Коренът се пише с ъ (от бъркам).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:бъркам
От глагола 'бъркам' + наставка '-ачка' за инструмент или машина.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бетонова бъркачка
  • дървена бъркачка