бъркане
[ˈbɤrkɐnɛ]
бъркане значение:
1. (пряко) Действието по раздвижване на течност или смес с въртеливи движения, обикновено с прибор, за да се смесят съставките.
2. (преносно) Грешно идентифициране или смесване на едно нещо с друго; грешка.
3. (разговорно) Намеса в чужди работи; вмешателство.
4. (пряко) Пъхане на ръка или пръсти във вътрешността на нещо (джоб, чанта, тяло).
- Ударение
- бъ'ркане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бър-ка-не
- Род
- среден
- Мн. число
- бъркания
Примери за използване на бъркане
(пряко)
- Продължителното бъркане на яйцата е тайната на пухкавия омлет.
- Чуваше се само бъркането на лъжичката в чашата с чай.
(преносно)
- Честото бъркане на имената на близнаците дразнеше родителите им.
- Има бъркане в сметките на фирмата.
(разговорно)
- Неговото постоянно бъркане в личния ми живот е недопустимо.
- Бъркането в политиката на съседната държава предизвика скандал.
(пряко)
- Забранено е бъркането в контактите.
- Бъркането по джобовете е навик на джебчиите.
Синоними на бъркане
Антоними на бъркане
Как се пише бъркане
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:bъrkati
Произлиза от праславянския корен *bъrkati (мустак, нещо стърчащо), който впоследствие развива значение на 'разбърквам', 'движа'. Свързано е с глагола 'бъркам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бъркане в носа
- бъркане на бетон
- бъркане на думи
- бъркане в работите
Фразеологизми:
- бъркане в кацата с меда
- бъркане в здравето