Енциклопения на българския език

бъркалка

[bɐrˈkalkɐ]

бъркалка значение:

1. (бита) Приспособление за разбъркване на течности или смеси (кафе, яйца, бои и др.).
2. (техника/строителство) Електрически инструмент или приставка за дрелка, използвана за хомогенизиране на строителни разтвори (лепила, мазилки).
Ударение
бърка̀лка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бър-кал-ка
Род
женски
Мн. число
бъркалки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бъркалка

(бита)
  • Трябва ми бъркалка за яйца, за да направя омлета.
  • Към кафето подават пластмасова бъркалка.
(техника/строителство)
  • Майсторът използва мощна бъркалка за теракола.

Как се пише бъркалка

Грешни изписвания: баркалка, бъркълка
Думата се пише с ъ в корена (бърк-), следвайки правописа на глагола бъркам.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:бъркам
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'бъркам' (разбърквам) и наставката за пособие/инструмент '-лка'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дървена бъркалка
  • бъркалка за кафе
  • строителна бъркалка