Енциклопения на българския език

броене

[broˈɛnɛ]

броене значение:

1. (пряко) Действието по изреждане на числа в последователен ред или установяване на количеството на предмети.
2. (преносно) Обратно отчитане на време (например преди старт).
Ударение
броèне
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бро-е-не
Род
среден
Мн. число
броения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на броене

(пряко)
  • Детето се учи на броене до десет.
  • Броенето на бюлетините продължи цяла нощ.
(преносно)
  • Започна обратното броене до изстрелването на ракетата.

Синоними на броене

Как се пише броене

Грешни изписвания: бруене, броине
Думата завършва на -ене, тъй като е образувана от глагол от II спрежение (броя).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:броя
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'броя' и наставката '-не'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • обратно броене
  • ръчно броене
  • машинно броене
Фразеологизми:
  • броене на мухите

Популярни търсения и запитвания за броене