Енциклопения на българския език

браня

[ˈbranʲɐ]

браня значение:

1. (военно дело/пряко) Пазя с оръжие или сила някого или нещо от нападение.
2. (преносно) Отстоявам интереси, права или идеи; застъпвам се за някого.
Ударение
бра̀ня
Част на речта
глагол
Сричкоделение
бра-ня
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
браня се
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на браня

(военно дело/пряко)
  • Войниците храбро бранеха крепостта от нашествениците.
(преносно)
  • Той винаги брани истината, дори когато е неудобна.

Антоними на браня

Как се пише браня

Грешни изписвания: бръня
При спрежение променливото 'я' преминава в 'и' (аз браня, ти браниш, той брани).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бранити
Наследник на праславянското *borniti, свързано с думата 'бран' (битка, война). Първичното значение е 'бия се за някого/нещо'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • браня родината
  • браня интересите
  • браня честта
Фразеологизми:
  • браня със зъби и нокти

Популярни търсения и запитвания за браня