Енциклопения на българския език

боязливост

[bojɐˈzlivost]

боязливост значение:

1. (психология) Качество на характера, изразяващо се в склонност към страх, липса на смелост, стеснителност и неувереност.
Ударение
боязлѝвост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бо-яз-ли-вост
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на боязливост

(психология)
  • Неговата боязливост му попречи да изрази мнението си пред началника.
  • Детето преодоля своята боязливост и излезе на сцената.

Антоними на боязливост

Как се пише боязливост

Пише се с я (боязън) и з пред наставката.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:боязнъ
Произлиза от старобългарската дума 'боязнъ' (страх) + наставка '-лив' (за прилагателно) + '-ост' (за съществително). Коренът е общославянски, свързан с глагола 'боя се'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • прекомерна боязливост
  • вродена боязливост
боязливост : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник