Енциклопения на българския език

боравене

[ˈbɔravɛnɛ]

боравене значение:

1. (пряко) Действието по използване, манипулиране или служене с някакъв инструмент, оръжие, данни или предмет.
Ударение
бо̀равене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бо-ра-ве-не
Род
среден
Мн. число
боравенета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на боравене

(пряко)
  • Курсът включва обучение за безопасно боравене с огнестрелно оръжие.
  • Боравенето с големи масиви от данни изисква специализиран софтуер.

Антоними на боравене

Как се пише боравене

Грешни изписвания: боравяне, буравене, боръвене
Образувано от глагола боравя. Окончанието за отглаголни съществителни от този тип е -ене.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:боравя
Отглаголно съществително от 'боравя'. Коренът е свързан със старобългарското 'борити сѧ' (боря се), като значението е еволюирало към 'справям се', 'занимавам се'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • боравене с оръжие
  • боравене с пари
  • боравене с информация