бон
[bɔn]
бон значение:
1. (финанси/търговия) Документ (бележка, разписка, талон), който удостоверява право на получаване на определена стока, услуга или парична сума; касова бележка.
2. (икономика) Ценна книга, издавана от държавата или банки (съкровищен бон, инвестиционен бон).
3. (разговорно/жаргон) Парична сума от хиляда лева (или друга валута).
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бон
- Род
- мъжки
- Мн. число
- бонове
Примери за използване на бон
(финанси/търговия)
- Не забравяйте да си вземете касовия бон при покупката.
- Служителите получиха купони за храна под формата на бонове.
(икономика)
- Инвестиционните бонове бяха популярни по време на масовата приватизация.
(разговорно/жаргон)
- Колата ми струва пет бона.
- Заемът е в размер на два бона.
Как се пише бон
Думата няма особености в правописа. Множественото число се образува с окончание -ове (бонове), а бройната форма е бона (два бона).
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:bon
От френски 'bon' (добър, но също и разписка, талон). Първоначалното значение е документ, който е 'валиден' (добър) за получаване на стока или услуга.
Употреба
Чести словосъчетания:
- касов бон
- фискален бон
- инвестиционен бон
- съкровищен бон
- хранителен бон