божествено
[boˈʒɛstvɛno]
божествено значение:
1. (преносно) По изключително красив, съвършен или възхитителен начин; великолепно, чудесно.
2. (пряко) По начин, присъщ на бог; свръхестествено.
- Ударение
- боже́ствено
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- бо-же-стве-но
Примери за използване на божествено
(преносно)
- Тя пееше божествено, пленявайки цялата публика.
- Ястието ухаеше божествено.
(пряко)
- Сиянието го озари божествено, сякаш не беше от този свят.
Синоними на божествено
Антоними на божествено
Как се пише божествено
Думата се пише с едно 'н'. В българския език прилагателните, завършващи на '-ен' (божествен), в среден род и наречията, образувани от тях, се пишат с едно 'н', освен ако не завършват на '-нен' в мъжки род.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:богъ
Произлиза от съществителното 'бог' + суфикс за прилагателно '-ествен' и окончание за наречие '-о'. Коренът има праславянски произход (*bogъ), свързан с 'богатство' и 'доял'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пея божествено
- изглеждам божествено
- готвя божествено