боен
[ˈbɔɛn]
боен значение:
1. (военно дело) Който се отнася до бой или война; предназначен за водене на сражения.
2. (преносно) Който изразява готовност за борба; решителен, настъпателен.
- Ударение
- бо̀ен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бо-ен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- бойни
Примери за използване на боен
(военно дело)
- Войниците преминаха през интензивна бойна подготовка.
- В музея беше изложен стар боен самолет.
(преносно)
- Екипът е в бойно настроение преди финала.
- Тя имаше боен дух и не се предаваше лесно.
Антоними на боен
Как се пише боен
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бой
Произлиза от съществителното 'бой' (битка, сражение) с наставка за прилагателно '-ен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- боен пистолет
- боен кораб
- боен дух
- бойна слава
- боен път
Фразеологизми:
- бойно кръщение