Енциклопения на българския език

блъсканица

[ˈblɤskɐnit͡sɐ]

блъсканица значение:

1. (пряко) Голямо струпване на хора на едно място, при което те се бутат и притискат един в друг поради липса на пространство.
2. (преносно) Хаотично, безразборно движение или натрупване на множество обекти или мисли.
Ударение
блъ̀сканица
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
блъс-ка-ни-ца
Род
женски
Мн. число
блъсканици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на блъсканица

(пряко)
  • В автобуса беше страшна блъсканица.
  • На изхода на стадиона се образува опасна блъсканица.
(преносно)
  • Блъсканица от мисли в главата ми.

Синоними на блъсканица

Антоними на блъсканица

Как се пише блъсканица

Думата се пише с ъ в корена.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:блъскам
Отглаголно съществително, образувано от корена на глагола 'блъскам' + наставка '-ница', означаваща място или действие с натрупване.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • страшна блъсканица
  • голяма блъсканица