Енциклопения на българския език

блудница

[ˈbludnit͡sɐ]
Ударение
бл̀удница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
блуд-ни-ца
Род
женски
Мн. число
блудници
Докладвай грешка в описанието

Как се пише блудница

Грешни изписвания: блутница, блодница, блуднйца

Коренът на думата завършва на звучен съгласен д (от блуд). Проверка: блуден.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:блѫдьница
Произлиза от старобългарската дума 'блѫдъ' (блуд, разврат, заблуда). Свързана е с глагола 'блуждая' (холя без цел, лутам се) и семантичния преход от 'заблуден' към 'морално пропаднал'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вавилонска блудница
блудница : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник