Енциклопения на българския език

бликам

[ˈblikɐm]

бликам значение:

1. (Пряко) За течност: изтичам на силна струя, извирам буйно.
2. (Преносно) За чувство, светлина или качество: проявявам се в голяма сила и изобилие.
Ударение
блѝкам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
бли-кам
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
III спрежение
Видова двойка
бликна
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бликам

(Пряко)
  • От пробойната започна да блика вода.
  • Кръвта бликаше от раната.
(Преносно)
  • От очите ѝ бликаше радост.
  • Той е човек, от когото блика енергия.

Антоними на бликам

Как се пише бликам

Грешни изписвания: блекам, блйкам, бликъм
Коренната гласна е 'и' (от блик). Не се променя при спрежение.

Етимология

Произход:Старобългарски / Звукоподражателен
Оригинална дума:бликъ
Вероятно звукоподражателен произход, сродна с 'бълбукам'. Свързва се със старобългарски корени за извиране на вода.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • блика здраве
  • блика енергия
  • блика вода