Енциклопения на българския език

близко

[ˈblis.ko]

близко значение:

1. (пространство (наречие)) На малко разстояние; неотдалеч.
2. (време (наречие)) Скоро, след малък интервал от време.
3. (качествено (прилагателно - ср. род)) Форма за среден род на прилагателното 'близък' – който е в непосредствена връзка или родство; скъп, интимен.
Ударение
блѝзко
Част на речта
наречие, прилагателно име
Сричкоделение
близ-ко
Род
среден
Мн. число
близки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на близко

(пространство (наречие))
  • Те живеят много близко до нас.
  • Близко е до ума, че това е правилното решение.
(време (наречие))
  • Изпитите са съвсем близко.
(качествено (прилагателно - ср. род))
  • Това е най-близкото село.
  • Държа се приятелски и близко.

Как се пише близко

Грешни изписвания: блиско, блйзко, близку
Пише се със з (проверка: близък, близост). При изговор се чува обеззвучаване пред беззвучната съгласна 'к'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:близъ
Свързано със старобългарското наречие 'близъ'. Сродно с други славянски форми за пространствена близост.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • по-близко
  • най-близко
  • стоя близко
Фразеологизми:
  • близко до ума
близко : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник