Енциклопения на българския език

блещукам

[blɛʃˈtukɐm]

блещукам значение:

1. (пряко) Светя със слаба, неспокойна, трептяща или периодично прекъсваща светлина.
Ударение
блещу̀кам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
бле-щу-кам
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
III спрежение
Възвратна форма
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на блещукам

(пряко)
  • В далечината блещукаха светлините на малкото планинско село.
  • Звездите блещукаха ярко на нощното небе.

Синоними на блещукам

Как се пише блещукам

Пише се с е в корена (от блестя) и съчетание щу (щ + у). Спрежението е трето: блещукаш, блещука.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:блестя / блясък
Звукоподражателна и експресивна форма, сродна с 'блестя' и 'блясък'. Наставката '-укам' придава значение за слабо, прекъсващо се действие (аналогично на 'мждукам').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • блещукащи звезди
  • блещукаща светлина
  • очите му блещукат