Енциклопения на българския език

блесна

[ˈblɛsnɐ]

блесна значение:

1. (пряко) Излъча внезапна, силна и кратковременна светлина; светна ярко за момент.
2. (преносно) Появя се внезапно и отчетливо (за мисъл, надежда, чувство).
3. (преносно) Изпъкна с качества, талант или външност; направя силно впечатление.
Ударение
блѐсна
Част на речта
глагол
Сричкоделение
бле-сна
Вид
свършен
Преходност
непреходен
Спрежение
I спрежение
Видова двойка
блясвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на блесна

(пряко)
  • Светкавица блесна в тъмното небе и освети цялата долина.
  • В очите ѝ блесна странна искрица.
(преносно)
  • В съзнанието му блесна спасителна идея.
  • Надеждата отново блесна пред изморените пътници.
(преносно)
  • Младата пианистка блесна с виртуозното си изпълнение на концерта.

Как се пише блесна

Грешни изписвания: блеснъ, блясна

Думата се пише с е в корена. Променливото я се появява в несвършения вид (блясвам), но в свършения вид блесна гласната е е, тъй като след нея следва сричка, съдържаща ер (в исторически план) или сонорен съгласен, който не е мек.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:блѣснѫти
Произлиза от праславянския корен *blēsk-/*blьsk-, свързан с *bělъ (бял). Сродна с думи като 'блясък' и 'блед'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • блесна като слънце
  • блесна от чистота
  • истината блесна
Фразеологизми:
  • блесва ми пред очите

Популярни търсения и запитвания за блесна