бленуван
[blɛˈnuvɐn]
бленуван значение:
1. (пряко) Който е силно желан, за когото се мечтае дълго и настойчиво.
- Ударение
- блену̀ван
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бле-ну-ван
- Род
- мъжки
- Мн. число
- бленувани
Примери за използване на бленуван
(пряко)
- Свободата беше бленуван идеал за цялото поколение.
- Тя най-после получи бленувания подарък.
Как се пише бленуван
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:блен
Минало страдателно причастие от глагола „бленувам“, произлизащ от старобългарската коренна дума за мечта, видение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бленуван мир
- бленуван бряг
- бленувана среща