Енциклопения на българския език

бленуван

[blɛˈnuvɐn]

бленуван значение:

1. (пряко) Който е силно желан, за когото се мечтае дълго и настойчиво.
Ударение
блену̀ван
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
бле-ну-ван
Род
мъжки
Мн. число
бленувани
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бленуван

(пряко)
  • Свободата беше бленуван идеал за цялото поколение.
  • Тя най-после получи бленувания подарък.

Синоними на бленуван

Антоними на бленуван

Как се пише бленуван

Грешни изписвания: блинуван, бленувън, блянуван
В мъжки род единствено число миналите страдателни причастия се изписват с едно н. Двойно н се появява само в формите за женски и среден род и множествено число, ако думата завършва на -нен (което тук не е приложимо, тъй като завършва на -уван).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:блен
Минало страдателно причастие от глагола „бленувам“, произлизащ от старобългарската коренна дума за мечта, видение.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бленуван мир
  • бленуван бряг
  • бленувана среща