Енциклопения на българския език

благозвучно

[bɫaɡoˈzvut͡ʃno]
Ударение
благозву'чно
Част на речта
наречие
Сричкоделение
бла-го-звуч-но
Докладвай грешка в описанието

Как се пише благозвучно

Сложните наречия, образувани от съединяването на две основи с помощта на съединителна гласна (в случая -о-), се пишат слято.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:благ + звук
Сложна дума, образувана от корените на прилагателното 'благ' (приятен) и съществителното 'звук', вероятно калка на гръцкото 'euphonia'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • звучи благозвучно
  • пее благозвучно