благодатен
[bɫɐɡoˈdatɛn]
благодатен значение:
1. (пряко) Който дава богат плод, изобилен, плодороден (за земя, климат, дъжд).
2. (преносно) Който носи добри резултати, полезен, благоприятен.
3. (религия) Изпълнен с божествена милост (благодат).
- Ударение
- благода̀тен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бла-го-да-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- благодатни
Примери за използване на благодатен
(пряко)
- Падналият дъжд се оказа благодатен за посевите.
- Добруджа е известна със своята благодатна почва.
(преносно)
- Срещата се оказа изключително благодатна за бъдещото сътрудничество.
- Той работи в благодатна творческа атмосфера.
(религия)
- Вярващите търсеха благодатния огън от Йерусалим.
Синоними на благодатен
Антоними на благодатен
Как се пише благодатен
Думата завършва на наставка '-ен'. В женски род е 'благодатна', в среден 'благодатно' (звукът 'е' изпада).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:благодать
От съществителното 'благодат', което е калка на гръцкото 'charisma' (дар, милост). Съставено от 'благо' (добро) и 'дам' (давам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- благодатна почва
- благодатен дъжд
- благодатна тема