Енциклопения на българския език

бичме

[bitʃˈmɛ]

бичме значение:

1. (строителство) Издължен дървен материал с правоъгълно или квадратно сечение, по-малък от греда и по-голям от летва; използва се основно в строителството и дърводелството.
Ударение
бичме'
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бич-ме
Род
среден
Мн. число
бичмета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бичме

(строителство)
  • За кофража ще ни трябват поне десет чамови бичмета.
  • Майсторът подпря рамката с едно здраво бичме.

Синоними на бичме

Как се пише бичме

Съществителните имена от среден род, завършващи на , образуват множествено число с окончание -та (бичме -> бичмета).

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:biçme
Заемка от турската дума 'biçme' (рязане, кройка, нещо отрязано), производна на глагола 'biçmek' (режа, кося). В българския език се е специализирала като строителен термин.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • чамово бичме
  • дъбово бичме
  • режа бичме