Енциклопения на българския език

бинтоване

[bintoˈvanɛ]

бинтоване значение:

1. (медицина) Поставяне на бинт върху част от тялото с цел спиране на кръвотечение, имобилизация или защита на рана.
Ударение
бинто̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бин-то-ва-не
Род
среден
Мн. число
бинтовани
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бинтоване

(медицина)
  • Бинтоването на глезена трябва да бъде стегнато, но да не спира кръвообращението.
  • Сестрата извърши бързо бинтоване на пострадалия участък.

Синоними на бинтоване

Антоними на бинтоване

Как се пише бинтоване

Пише се с 'и' в корена (от бинт).

Етимология

Произход:Немски
Оригинална дума:Binde
Произлиза от съществителното 'бинт', заето от немското 'Binde' (превръзка, лента), и наставката за отглаголни съществителни '-ване'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • стегнато бинтоване
  • бинтоване на рана
  • техника на бинтоване