Енциклопения на българския език

библиотека

[bib.li.oˈtɛ.ka]

библиотека значение:

1. (институция) Учреждение за събиране, съхраняване и обществено ползване на книги и други печатни или дигитални издания; сградата на това учреждение.
2. (бит) Лична сбирка от книги.
3. (мебел) Шкаф или етажерка, предназначени специално за подреждане на книги.
4. (издателство) Издателска поредица от книги, обединени по тематика, жанр или автор.
Ударение
библиоте'ка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
биб-ли-о-те-ка
Род
женски
Мн. число
библиотеки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на библиотека

(институция)
  • Националната библиотека съхранява ръкописи от Възраждането.
  • Всяка събота ходя в градската библиотека, за да чета.
(бит)
  • Той има богата домашна библиотека с класическа литература.
(мебел)
  • Поръчахме нова библиотека от масивно дърво за хола.
(издателство)
  • Библиотека 'Галактика' е легендарна поредица за фантастика.

Как се пише библиотека

Думата се пише с и във втората сричка и с ио в средата, а не с 'ю'.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:βιβλιοθήκη (bibliothēkē)
Съставена от гръцките думи βιβλίον (biblion) - 'книга' и θήκη (thēkē) - 'хранилище', 'кутия'. Думата е навлязла в почти всички европейски езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • читалищна библиотека
  • електронна библиотека
  • училищна библиотека
Фразеологизми:
  • жива библиотека (за много начетен човек)
библиотека : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник