Енциклопения на българския език

бельо

[bɛˈʎɔ]

бельо значение:

1. (бит) Долни дрехи, които се носят директно върху тялото под горното облекло.
2. (бит) Спално бельо – комплекти от чаршафи, калъфки и пликове за завивки.
Ударение
бельо̀
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бе-льо
Род
среден
Мн. число
беля (рядко) / бельота (разг.)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бельо

(бит)
  • Магазинът предлага луксозно дамско бельо.
  • Трябва да си сменя бельото.
(бит)
  • Хотелът сменя спалното бельо всеки ден.

Синоними на бельо

Антоними на бельо

Как се пише бельо

Грешни изписвания: белю, бильо, бельу

Пише се с ьо в края (ударено) и е в първата сричка. Не се членува с пълен член, тъй като е от среден род.

Етимология

Произход:Български / Френско влияние
Оригинална дума:бял
Според Българския етимологичен речник думата е образувана от корена 'бел-' (бял) с наставка '-ьо', вероятно под влияние на френски маниер на произношение или като аналогия на думи за тъкани. Първоначално е означавало 'всичко бяло за дома' (чаршафи, ризи), подобно на френското 'linge blanc'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • спално бельо
  • долно бельо
  • дамско бельо
  • мъжко бельо
Фразеологизми:
  • пера си мръсното бельо пред хората
бельо : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник