Енциклопения на българския език

безпорядъчен

[bɛspoˈrʲadət͡ʃɛn]

безпорядъчен значение:

1. (пряко) Който се извършва без ред, без система; хаотичен, объркан.
2. (поведение) Който е лишен от последователност или моралнa устойчивост (често за начин на живот или връзки).
Ударение
безпоря̀дъчен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
без-по-ря-дъ-чен
Род
мъжки
Мн. число
безпорядъчни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безпорядъчен

(пряко)
  • Войниците откриха безпорядъчна стрелба.
  • Движенията му бяха резки и безпорядъчни.
(поведение)
  • Водеше безпорядъчен живот, изпълнен с гуляи.
  • Безпорядъчните полови връзки носят рискове.

Как се пише безпорядъчен

Представката е без- (пред звучна съгласна, но в българския морфологичен принцип се запазва 'з', макар да се обеззвучава при изговор). Коренът съдържа променливо я (ред/ряд), тук в ударена позиция се пише я.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:порядък
Образувана от отрицателната частица (префикс) 'без-', корена 'ред/ряд' (чрез формата за 'порядък') и наставка '-ен'. Връзка с руското 'беспорядочный'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безпорядъчен огън
  • безпорядъчно отстъпление
  • безпорядъчен живот