Енциклопения на българския език

безпокоя

[bɛspoˈkɔjɐ]

безпокоя значение:

1. (пряко) Нарушавам спокойствието на някого; преча, досаждам.
2. (психология) Предизвиквам тревога или грижи у някого.
Ударение
безпокоя'
Част на речта
глагол
Сричкоделение
без-по-ко-я
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
безпокоя се
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безпокоя

(пряко)
  • Моля, не ме безпокойте, докато работя.
(психология)
  • Здравето на баща ми силно ме безпокои.

Антоними на безпокоя

Как се пише безпокоя

Грешни изписвания: беспокоя, безпукоя, безпокуя
Представката е без-. Въпреки че пред беззвучната 'п' звукът 'з' се обеззвучава до 'с' при изговор, правописът запазва морфологичния строеж на думата.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:без + покой
Образувано от представката 'без-' и съществителното 'покой' (мир, спокойствие).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безпокоя се за някого
  • не се безпокойте