Енциклопения на българския език

безлично

[bɛzˈlit͡ʃno]
Ударение
безлѝчно
Част на речта
наречие
Сричкоделение
без-лич-но
Докладвай грешка в описанието

Как се пише безлично

Думата се пише слято, тъй като е наречие, образувано от прилагателното безличен. Представката е без- (а не бес-), тъй като следващата съгласна 'л' е звучна.

Етимология

Произход:Български (славянски корен)
Оригинална дума:без + лик/лице
Образувано от предлога 'без' и съществителното 'лице' (в смисъл на индивидуалност, характер) със суфикс за наречие '-о'. Сродно със старобългарското 'лице'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • говоря безлично
  • изглеждам безлично