безбрачие
[bɛzˈbrat͡ʃiɛ]
безбрачие значение:
1. (социология/религия) Състояние на човек, който не е встъпил в брак; живот без брачен партньор, често по религиозни или идейни подбуди (целибат).
- Ударение
- безбра̀чие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- без-бра-чи-е
- Род
- среден
- Мн. число
- безбрачия
Примери за използване на безбрачие
(социология/религия)
- Католическите свещеници дават обет за безбрачие.
- Тя избра безбрачието, за да се посвети на кариерата си.
Как се пише безбрачие
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:без + брак
Словообразуване от предлога 'без' и съществителното 'брак' с наставка '-ие'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- обет за безбрачие
- принудително безбрачие