Енциклопения на българския език

безалтернативен

[bɛzɐltɛrnɐˈtivɛn]
Ударение
безалтернати'вен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
без-ал-тер-на-ти-вен
Род
мъжки
Мн. число
безалтернативни
Докладвай грешка в описанието

Как се пише безалтернативен

Думата се пише слято, тъй като е сложно прилагателно име, образувано с представка без-. Пише се с 'е' (алтернативен).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:alternatus
Образувана от българската представка за отрицание 'без-' и заемката 'алтернативен' (от френски 'alternatif' или латински 'alternatus' – редуващ се, друг). Думата навлиза активно в езика през XX век.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безалтернативен избор
  • безалтернативно решение
  • безалтернативен път
безалтернативен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник