Енциклопения на българския език

баня

[ˈbanjɐ]

баня значение:

1. (бит) Специално помещение в жилище или обществена сграда, оборудвано за къпане и хигиенни нужди.
2. (обществен живот) Обществена сграда с басейни, душове и сауни за масово къпане.
3. (медицина) Лечебна процедура чрез потапяне на тялото във вода (често минерална или с добавки) или чрез въздействие на въздух/слънце.
Ударение
ба̀ня
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ба-ня
Род
женски
Мн. число
бани
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на баня

(бит)
  • Ремонтирахме банята и сложихме нови плочки.
  • Влизам в банята да си взема душ.
(обществен живот)
  • Централната минерална баня в София е архитектурен паметник.
  • Отидоха на турска баня.
(медицина)
  • Лекарят му предписа кални бани за ставите.
  • Слънчева баня на плажа.

Как се пише баня

Грешни изписвания: баниа, Бъня

Думата завършва на променливо я. В множествено число се пише бани.

Етимология

Произход:Латински / Старобългарски
Оригинална дума:balneum / банꙗ
Старобългарска дума *банꙗ*, произлизаща от народнолатинското *bania*, скъсена форма на латинското *balneum* (от гръцкото *balaneion*).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • слънчева баня
  • парна баня
  • минерална баня
  • водна баня (готварство/химия)
Фразеологизми:
  • кървава баня

Популярни търсения и запитвания за баня