Енциклопения на българския език

бандерол

[bɐndɛˈrɔl]

бандерол значение:

1. (финанси/право) Държавна ценна книга, представляваща хартиена лента с определени защити, която се залепва върху стоки (обикновено алкохол и цигари) като доказателство за платен акциз.
2. (пощи) Вид пощенска пратка (обикновено печатни произведения), опакована с кръстосана лента, която позволява проверка на съдържанието.
Ударение
бандеро̀л
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бан-де-рол
Род
мъжки
Мн. число
бандероли
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бандерол

(финанси/право)
  • Проверяващите конфискуваха голямо количество цигари без бандерол.
  • Цената на бандерола се калкулира в крайната стойност на бутилката.
(пощи)
  • Изпратих списанията като бандерол, за да е по-евтина таксата.

Синоними на бандерол

Как се пише бандерол

Думата се пише с е във втората сричка.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:banderole
Заета от френски език (banderole – малко знаме, лента), която от своя страна идва от италиански (banderuola). В съвременния български език значението е стеснено до държавна ценна книга под формата на залепваща се лента.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • акцизен бандерол
  • цигари без бандерол
  • лепене на бандероли