Енциклопения на българския език

атестация

[atɛˈstat͡sijɐ]

атестация значение:

1. (администрация) Официална оценка на професионалната квалификация, знанията и трудовото изпълнение на служител за определен период.
2. (книжовно) Писмено свидетелство или удостоверение за дадени качества или факти; отзив.
Ударение
атеста̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
а-тес-та-ци-я
Род
женски
Мн. число
атестации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на атестация

(администрация)
  • Годишната атестация на служителите в министерството приключи успешно.
  • Въз основа на последната атестация той получи повишение.
(книжовно)
  • Това писмо е отлична атестация за неговата лоялност.
  • Критиката даде висока атестация на новия роман.

Как се пише атестация

Думата се изписва с двойно т само в случаи, когато морфологията го изисква, но тук коренът е атест. Правилното изписване следва корена 'атест-' + наставка '-ация'. Внимавайте за гласната е във втората сричка.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:attestatio
Произлиза от латинското 'attestatio' (свидетелство), от 'testis' (свидетел). В българския език навлиза през руски или запаноевропейски езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • периодична атестация
  • служебна атестация
  • получавам атестация
атестация : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник