Енциклопения на българския език

аспирантура

[ɐspirɐnˈturɐ]

аспирантура значение:

1. (Образование (Историческо)) Форма за подготовка на научни кадри (докторанти) във висшите училища и научните институти, съществувала официално в България до 90-те години на XX век. Днес е заменена с термина „докторантура“.
Ударение
аспиранту'ра
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ас-пи-ран-ту-ра
Род
женски
Мн. число
аспирантури
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на аспирантура

(Образование (Историческо))
  • Тя записа редовна аспирантура по ядрена физика през 1985 година.
  • Срокът на аспирантурата обикновено беше три години.

Синоними на аспирантура

Как се пише аспирантура

Пише се с и (аспирант), произлизащо от латинския корен spirare (дишам, стремя се).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:aspirans
От латинското *aspirans*, родителен падеж *aspirantis* (стремящ се към нещо), през руски език. Суфиксът *-ура* обозначава съвкупност или институция.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • редовна аспирантура
  • задочна аспирантура
  • отчислявам от аспирантура
аспирантура : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник