Енциклопения на българския език

арбитър

[ɐrˈbitɐr]
Ударение
арбѝтър
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ар-би-тър
Род
мъжки
Мн. число
арбитри
Докладвай грешка в описанието

Как се пише арбитър

Грешни изписвания: арбитар, албитър, арбйтър
Думата завършва на -ър. При образуване на множествено число гласната 'ъ' изпада (плаващо ъ): арбитър -> арбитри.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:arbiter
Заета от латински (arbiter - съдия, свидетел, посредник), вероятно чрез френски (arbitre) или немски (Arbiter).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • международен арбитър
  • главен арбитър
  • безпристрастен арбитър