Енциклопения на българския език

апертура

[apɛrˈtura]
Ударение
аперту̀ра
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
а-пер-ту-ра
Род
женски
Мн. число
апертури
Докладвай грешка в описанието

Как се пише апертура

Грешни изписвания: апартура, апертора
Пише се с е във втората сричка (от латински apertura).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:apertura
От латински *apertura* (отвор, отваряне), производно на *aperio* (отварям).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • числена апертура
  • максимална апертура