Енциклопения на българския език

апаратчик

[ɐpɐˈrat͡ʃik]

апаратчик значение:

1. (техника) Квалифициран работник, който обслужва сложни апарати или инсталации в химическата, хранително-вкусовата или друга промишленост.
2. (политика) Служител в административния апарат на политическа партия или държавна институция (често с негативен нюанс за бюрократ, сляпо изпълняващ нареждания).
Ударение
апара̀тчик
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
а-па-рат-чик
Род
мъжки
Мн. число
апаратчици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на апаратчик

(техника)
  • Като главен апаратчик в завода, той отговаряше за дестилационните колони.
  • Търсят се опитни апаратчици за новия цех.
(политика)
  • Той беше типичен партиен апаратчик, който се интересуваше само от йерархията.
  • Системата се крепеше на хиляди анонимни апаратчици.

Как се пише апаратчик

Думата се пише с т пред наставката -чик, тъй като коренът е апарат. Проверката се прави с думата апарати.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:apparatus
Думата е образувана от корена 'апарат' (от латински apparatus – 'подготовка', 'съоръжение', навлязла през руски или немски) и наставката за деятел '-чик'. В политическия смисъл е калка от руското 'аппаратчик'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • партиен апаратчик
  • старши апаратчик